ЩАСТИЕ!!

         
         Да, да. Щастие! Моето щастие. Вашето щастие. Щастието през вековете и епохите. Постоянно и неусетно изменящо своя облик, подобно на  хората.

         Няма да започна хронологично. Няма да започна и с нещо конкретно. Това съм аз, нелогично логичен, стремящ се към съзнаването на заобикалящия ме свят.

         Една мисъл се е закотвила в съзнанието ми и не иска да излезе от него, докато не намери разумната си форма. И ето го, идва въпросът-отговорът ми, примитивното заглавие на статията – „Щастие”. И питанката – по-щастливи ли сме сега, отколкото преди хиляда години или преди дори три хиляди години? Хората-животните, мислещи се за възвишеното творение на още по-противоречивото виждане, съдържащо се в думите „Бог”, „Аллах”…. Whatever.

         Някои веднага ще отсекат бързо-бързо, всекидневно и простичко – „Да”. Други ще се замислят и отново ще отвърнат с „Да”. Трети няма да знаят или ще кажат, че това не може да се прецени с точността, която им е необходима (има и философи).

         Кажете ми – „По-щастливи ли са хората сега, отколкото преди хиляда или дори три хиляди години?!?”

Бихте ли живели на остров, но само с хора, споделящи възгледите ви?

Не, не бих. Нека моят интелект остане индивидуален. Нека аз продължа да съществувам. Нека другите продължат да съществуват. Нека мислим различно, следователно съществуваме. Еднакви възгледи и един остров (държава) би означавало липса на индивидуална мисъл, липса на динамичен свят, на чувства, сетивни възприятия, дори истинска любов (всъщност превърнала се в тотален егоцентризъм)... Остров на споделените възгледи – остров на споделената пустош.

Корупция, дами и господа, корупция!!

„В България има усещане за висока корупция не само защото лошите не ги наказват, но основно защото добрите, честните и компетентните не им се дава да растат."

"Докато българинът не спре да дава подкупи, няма да се справим с корупцията."

"В битката с корупцията няма рецепти, но има успехи (в държавите по света)."

Какво би ви накарало да не използвате пиратско съдържание?

Аз самият. И дебелината на портфейла ми. Нищо друго. Не е в състояние да ме накара на този етап от развитието на Закона за авторското право и сродните му права (и съответните еквиваленти на този род закони по света), не само, но особено в Република България.

„Всички” в Интернет сме „приятели”. Добрият приятел споделя, когато е замолен и предоставя право на плодоползване за определен или неопределен период.

Или трябва да се забранят всички торент тракери и FTP сървъри (методите и местата за споделяне между приятели), или трябва да отпадне термина „приятел” в Интернет пространството.

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Най-после македонският въпрос излезе наяве и ся показа в печатът. Ний казваме н а й - п о с л е, защото този въпрос не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушаме таквизи думи, но ний не ся решихме да говорим за тях през печатът, защото ни ся виждаше работа доста деликатна и особено за в обстоятелствата, които прекарвахме. Днес този въпрос излезе вече на пазар благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.

Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не разделения в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво и това, дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва своето без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие тряба да има своя книжевност и никоя да не достигне онова състояние, което тряба да има като книжевност на цял народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи и даже много по-голяма, отколкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебния си язик на множество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели само един учебен язик, който е вече по-напреднал в тях. Това трябаше да направим и ний. От всичките наречия трябаше да изберем едно средне, което да бъде понятно по всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще опази единството на наший народ.
Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ви повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.
Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Ний сме прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ — македонци; но в нея никъде не сме намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са произхождали, а малкото някои македонски думи, спазени у някои гръцки списатели, съвсем отричат таквизито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ний срещаме по техните места всякакви други народи, само тях, македонците, не виждаме. Що са станали и в кой народ са ся слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва; Ний можем да предполагаме всичко с еднаква вероятност: можем да казваме, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Тяхното мнение днес не може да ся опира освен на мястото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е   с а  ц е л и  м а к е д о н ц и, заключават македонистите и ся успокояват на своето голямо откритие.
Ако беше Македония изключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има някаква вероятност. Но ний знаем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбърквания на нейното население с нови преселници, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на някои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже сега каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее и на това не могат да се опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.
Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за историческите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българите слели в себе си или, по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров, то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българийската от друг. Таквизи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.
За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вярваме в сериозността на подобни посочвания, каквото не ся вярва и на читателя, но принудени бяхме да повярваме, когато видяхме с каква упорност са защищаваше от македонистите. Нашите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение — тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствуваха на своето.
Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочакаме това, ний ще си позволим да изкажем тука няколко от сетнините, които ще излязат за наший народ и за македонистите от разделението.
Каквото всичките българе, македонските наши братия са дотолкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да породи противници. По-голямата част от населението всякога ще мисли и тряба да мисли не като някои от върлите представители на изказаните мнения за македонците. Следователно ще ся появят партии с противоположни интереси, ще излазят раздори и вътрешна слабост, а от тях — натискания отвън и късания. Заняти във вътрешните разправи какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притезания на гърци откъм юг и на сърби — откъм север.
Тогава? Тогава, като не сме Българи, нищо. Ако има днес Български народ, ако той се е прочул и е спечелил едно място между другите народи в Турско, той го е достигнал само чрез това, дето се е съединил в едно и е показал значителност по число, чрез това пакъ и ще се закрепи, чрезъ него и ще подобри състоянието си, чрез него ще се запази и от външни посегателства. Доброто положение днес се спечелва повечето с съединение в едно цяло, а не с разделение на части слаби и незначителни. Когато настанат други времена и настане равноправството на всичкы народи малки и велики, тогаз делението може да бъде оправдано. Към такива форми на общежитието и на политическия живот върви человечеството, но е още много далеч. Свободата на всякой гражданин, на всяка община и на всяка област, и правото да се уреждат сами, това е една от главныте цели на человеческото напредване. Към самостостотелност, а не към подчинение отива отива человечеството; но там е работата, че тая самостоятелност ще се добие само чрез съединение в едно цяло, в едно тяло. Днес всичкыте народи припознават тези нужди за единство и бързат да се стегнат; само ние ли ще вървим наопаки? Другаде се съединяват елементи, които са били целы векове разделени, като Прусци и Баварци; Пиемонтци и Неаполитанци; а ние искаме сега да се делим, да се делим ние, които сме от еднороден елемент и сме били до сега съединени. Не е ли разумно и достопохвално?
Ние сме уверени, че желанията на македонистите трябва да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски Българи по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните Българи, като по-многочисленны и по-събудени, и че Македонците ще останат на второ място. Това значат думите на Македонистите: Отървахме се от гърци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това, дето горните Българи до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към Македонското, то се зема от Македонците като знак за превъзходства на горните българи и за стремление да заповядат. Но работата е далеч от таквози значение, ние пишем на нашето наречие, защото него знаем, а не от незачитане на македонското. Когато се усили между нас изучението на езика и се познае нуждата за общ книжовен език, ние с най-голямо благодарение ще пишем на македонско наречие, ако се види това за добро и полезно, или ще заемем от него онова което е необходимо за допълнение.
Колкото до страхуването от числото на горните Българи и от тяхното по-ранно пробуждане, за това не е прилично и да се поменува, каквото не трябва да се гледа и това между децата на един баща. Че някои братя са свестили час напред, от това не следва, че те трябва да бъдат по-горни.
Нашето заключение е, че няма причини да се делим и не трябва да се делим, ако обичаме народа си и неговото добро.

The Macedonian question

The Macedonian question was finally brought to light and has shown in the press. We say at last, because this question is not a new thing. We heard it from some from Macedonia as long as about ten years ago. We first considered the words of those young patriots as a joke and a tease amidst the heat of our not so serious disputes. That is what we thought until a year or two ago, when new conversations with some Macedonians showed us that the problem was not only vain words, but a thought that many would like to put into life. It was both sorrowful and difficult for us to hear such words, but we didn't decide to speak about them through the press because the thing seemed to us a highly delicate one, especially in the conditions in which we were going through. Now this question has been brought to public attention owing to the carelessness of one of our confreres and now, whether we would like to or not, we are already compelled to answer.

We should never have spoken out on this question if it had existed in the domain of the educational textbooks only, because we do not see any harm in the desire of some people to teach their children in their fathers' dialect; on the contrary, we see in this a sign of revival. Elementary education is fruitful only when it is conducted in the language which the children can understand. But the whole problem here is that it has not been chosen a way that would not lead to the separation of the dialects but to their union and agreement. However wrong it is to teach the little Macedonians in the dialect of the upper Bulgarians, it is just as wrong to split the language in the schools into various dialects, everyone following their own dialect and paying no attention to the others. In this case each dialect should have a literature of its own and never attain the stage it should have as the literature of a whole nation. There are differences in the dialects among all the European peoples, even far greater than among us; but not one of those peoples has ever thought of dividing the literary language into many dialects and literatures. They have chosen a middle way and have adopted one literary language only, the one that was the most advanced among them. We should have done this, too. We should have chosen one middle dialect from all the others, which should be understandable in all the regions, and should have taught our children in it. This would have been both just, reasonable and useful, because it would preserve the unity of our people.

It is only the latter condition that is sufficient to protect us from splitting our poor literature and to make us strong against those who want such a split. But when there are other aims involved as well in the split, aims tending to dismember our still unorganized people, then everybody has the obligation to oppose such evil. It is obvious that some of our Macedonian brothers have such aims, which they hide under the veil of the language and its dialects; that is why we are taking the liberty of saying something about the Macedonian question.

We have many times heard from the Macedonists that they are not Bulgarians but Macedonians, descendants of the Ancient Macedonians, and we have always waited to hear some proofs of this, but we have never heard them. The Macedonists have never shown us the bases of their attitude. They insist on their Macedonian origin, which they cannot prove in any satisfactory way. We have read in the history that in Macedonia existed a small nation - Macedonians; but nowhere do we find in it neither what were those Macedonians, nor of what tribe is their origin, and the few macedonian words, preserved through some greek writers, completely deny such a possibility. In addition to this, after Macedonia was subdued by the Romans, there is no remembrance of those Macedonians any further. We can find in their areas all kinds of other nations, except for the Macedonians, who solely we don't find. What happened with them and in which nation have they amalgamated themselves, we don't know, since the history doesn't tell us this. We can guess all kinds of things, with the same amount of probability: we can say that Macedonians continued their existence until the present day; we can say that they have dissapeared long time ago. Both things would be equally wrong, since they are not supported by trustworthy testimonies. We can even believe in the opinion that, like ancient Macedonians were Bulgarians, i. e. Slavs. But in every way the descent of the Macedonists from the Ancient Macedonians is among most doubtful things. Their opinion today can only rely on the region where they live, and this is a very weak argument. As the Ancient Macedonians lived in this same region, why should not the present inhabitants be of Macedonian blood? They are real Macedonians, conclude the Macedonists, comforted by their great discovery!

If Macedonia was excluded from the historic changes, such conclusion would maybe have some probability. But we know that this country have been subjected to large changes of her population. After many mixing of her population with new settlers, came, at the end Bulgarians, they have stretched their power far on, and they have created a kingdom in Ohrid, in the homeland of some of the most zelous Macedonists. They have lived in those places for a long time, and they have merged the complete population into themselves. Who can tell us now what kind of blood flows through the veins of the Macedonists? Who can tell us that they are not of bulgarian blood, but of the blood of the old Macedonians? Actually they cannot answer this question without becomming funny and shallow.

We have also heard other argumentation. Some Macedonists distinguish themselves from the Bulgarians upon another basis - they are pure Slavs, while the Bulgarians are Tartars and so on. If we take into consideration what we mentioned before about the historic changes in Macedonia, it won't be too hard to demonstrate that the latest claim is completely ungrounded. When Bulgarians assimilated in themselves, or better yet, when Slavs assimilated in themselves the Bulgarians not only in Macedonia, but also in the other areas of the Balkan peninsula, I don't know why the macedonian mix should be of a separate genus, and the tracian and bulgarian one of a different one. Such reasonings can give only the stupid children, that don't know what is a historic testimony.

In order to give strength to their arbitrary view, the Macedonists point out the difference between the macedonian and upper bulgarian dialects, of which the first is allegedly closer to the Slav language while the latter is allegedly mixed with Tartarisms, etc. We would not have liked to believe in the seriousness of such attitudes, as the reader would not like either, but we had to believe when we saw with what persistence this attitude was defended by the Macedonists. Our words that the difference in the dialects proves nothing, that it is a consequence of historical circumstances and not of a different origin, these words were not of any help. The Macedonists persisted to their standpoints.

In general, the views of the Macedonists have neither maturity nor uniformity. Someone speaks one thing, another speaks something different, which seems to him better. It is desirable to see their doctrine arranged in general form so that we can fully assess its validity and its consequences. While we are waiting for this, we shall state here some of the consequences that would result for our people and the Macedonists by the separation.

As all of the Bulgarians, our macedonian brothers are so uneducated and weak, that the division can not avoid perturbation of the minds and will create enemies. The bigger part of the population always will think and should think not as some of the vehement representatives of the stated opinions about macedonians. Therefore parties with different interests will appear, dissensions will follow and inner weakness, and from them - pressuries from outside and dismemberments. Busy with internal quarrels what they are and what they aren't, our Bulgarians in Macedonia couldn't preserve themselves from outer violations and from hostile scoops from Greecs from south and Serbs - from north.


Then? –Then, if not Bulgarians, then nothing.

If today we have a bulgarian nation, if it became known and earned its place among the other nations in Turkey, it has achieved that only throught union and by demonstrating its significance in number, throught that it will establish itself, through that it will stabilize its position, and protect itself from external attacks. The good position today is earned more by unification, and not by division on peaces that are weak and insignificant. When other times come and when equality is established between all nations, small and big, then the divisions may be justified. The humanity moves toward such forms of social and political life, but it is still very far from it. The freedom of every citizen, of every commune and every area, the right to rule themselves, that is one of the main goals of the human advancement. The whole humanity moves toward the self-rule, and not toward the oppression, but the point is that the self-rule will be achieved only through union in one body. Today all nations recognize this need and are in a hurry to achieve it; are we going to be the only ones to go in the opposite direction? Others unify, although they have been separated for ages, like Pruss and Bavarians, Piemontians and Napolitanians, and we want to separate now, to separate although we are from uniform element and we have been united until now. Isn’t that wise and commendable?

We are convinced that the desire of the Macedonists should have other bases as well, and that there is a confusion about the small inequality between the upper and the macedonian Bulgarians in number and development. Perhaps the Macedonists think that the upper Bulgarians will always be prevalent in public affairs as more numerous and more aware, and the Macedonians will remain second-rate citizens. That is exactly what the following words by the Macedonists mean: We have set ourselves apart from the Greeks, should we now become subjected to others? One simple circumstance, i.e., that the upper Bulgarians have up to now written in their dialect without paying any attention to the macedonian one, is considered by the Macedonians to be a sign of the arrogance of the upper Bulgarians and of their tendency to command. But the real problem is far from this suggestion; we write in our dialect because it is what we know, and not out of any lack of esteem for the macedonian one. Once we strengthen language study in our country and understand the need for a general literary language, we shall write with the greatest gratitude in the Macedonian dialect, if we find it good and useful, or we shall take from it what is necessary as supplementation.

As far as the fear of the number of the upper Bulgarians and their earlier awakening is concerned, it is not even worth mentioning, just as the father should not make any difference between his children. If some brothers become aware before the others, it does not mean that they should be privileged.

Our conclusion is that there is no reason for separation and that we should not separate if we love our people and what is good for them.

From Freedom Came Elegance

What is Ogg?
Ogg is professional-grade media format. Ogg Vorbis encodes audio and Ogg Theora encodes video.
When you see a file with the Ogg extension—musicfile.ogg—Play it!
In addition to lossy codecs like Theora, there are also free codecs for lossless video, for editing or archival purposes.

How do I use Ogg?

If you're using a recent Mozilla-based browser, you don't need an external media player. You can play Ogg inside your browser!
If you need a standalone media player, many different free software players work with Ogg. We like one called VLC Media Player (http://www.videolan.org/).

Why use Ogg?
No Patent Restrictions!

Unlike MP3, Ogg Vorbis is not restricted by patents. Microsoft had to pay $1.5 billion after being sued for using MP3 without a license. With Ogg Vorbis, they would have been safe!

These patent lawsuits might never affect you directly, but they create a culture where creative and skilled individuals cannot develop multimedia software without fear of being legally attacked. Using Ogg is one way to support them in their efforts and to encourage a better culture.

Choose Free Software!

RealPlayer, Windows Media Player, and other popular formats require people to use non-free software: controlled by companies, not by the users. The companies that control the software design it to restrict the users and spy on them. If you choose Ogg Vorbis and Ogg Theora, you can listen to audio and stream video using many different media players, including free software that respects your freedom.

EU launches antitrust inquiry into Google 'dominance'

The European Commission has launched a preliminary antitrust inquiry into Google after three companies complained that the US giant's dominant search engine penalises potential competitors and keeps advertising prices artificially high.

The European Commission has written to Google to find out how its search functions work, following allegations from the UK price comparison site Foundem, an online French guide to legal services, ejustice.fr and the Germany-based shopping portal Ciao, owned by Microsoft.

Google dismissed the complaints in a blog posting by Julia Holtz, senior competition counsel for the company. "While we will be providing feedback and additional information on these complaints, we are confident that our business operates in the interests of users and partners, as well as in line with European competition law," she said.

She noted that increased scrutiny came "with the territory when you are a large company".

Google is rapidly increasing how much it spends on lobbying in the United States as it increasingly becomes the focus of scrutiny.

In 2009 Google spent $4.03 million (£2.58 million), up from $2.84 million in 2008 and $1.52 million in 2007, making the company one of the five biggest internet and technology lobbyists in Washington, according to an analysis of US Senate figures by the Centre for Responsive Politics.

In the fourth quarter last year Google outspent every other company in Silicon Valley, including Oracle, and is on the way to catching up with the lobbying might of Microsoft, the analysis showed.

In the past year Google has lobbied on issues involving advertising, energy, trade, telecoms and antitrust.

Google similarly has been bolstering its public policy and lobbying efforts in Europe. It has small teams in most European capitals and Brussels.

Foundem has a long-running battle with Google, accusing the search giant of penalising the price comparison site by placing it low down in its search rankings because it was a directory service and represented a "nascent competitive threat" to Google. Google handles 80 per cent of European web searches, according to research firm ComScore.

Google has dismissed the claims, saying its search algorithms are aimed at producing lists of the best sites for users. Search engine analysts have pointed out that Foundem has little original content. Google has said web sites that that merely "scrape" content from other sources fare badly in its rankings.

Google pointed out that two of the plaintiffs in the EU action had links with Microsoft, which has just been cleared by European regulators to form a search partnership with Yahoo! in a bid to challenge Google's market lead.

Ms Holtz noted in her posting that Foundem was part of a trade grouping sponsored by Microsoft called the Initiative for a Competitive Online Marketplace and that Ciao, which has complained about Google's online advertising market, was owned by Microsoft. Ciao was bought by Microsoft in 2008 for nearly $500 million and is now called Ciao Bing, after Microsoft’s search engine.

She said: "Though each case raises slightly different issues, the question they ultimately pose is whether Google is doing anything to choke off competition or hurt our users and partners. This is not the case. We always try to listen carefully if someone has a real concern and we work hard to put our users' interests first and to compete fair and square in the market. We believe our business practices reflect those commitments."

The EU and Microsoft have long clashed over the US company's practice of bundling other software such as media players into Windows.

In September 2007, Microsoft lost an appeal before Europe's second-highest court against a fine of nearly €500 million that EU regulators slapped on the company in 2004 for abusing its dominant market power.

Microsoft declared a truce with the European Commission in December. The move ended a decade of legal strife that cost the world's top maker of software €1.67 billion in fines and penalties.

In February 2008, the commission hit Microsoft with a further fine of €899 million for defying its 2004 ruling. Microsoft has lodged an appeal against the decision.

Don't lose perspective on Yemen

The failed underpants bomber's alleged (and in my view probable) ties to Al-Qaeda in the Arabian Peninsula have led to an outburst of calls to "do something" about Yemen. President Obama says it is a high priority to partner with the Yemeni government. British PM Gordon Brown calls for a global Yemen summit. Joe Lieberman warns that Yemen will be the next war. In fact, this risks becoming a classic case of massive overreaction playing right into the hands of a terrorist group. The Obama administration, which actually has been working on the Yemen issue all year, now risks falling right back into the classic catalog of Bush-era conceptual and practical mistakes as it scrambles for a response. To get Yemen right will require getting the complicated terrain of Yemeni and Gulf politics right -- not just looking for some kind of military intervention or an influx of foreign aid in order to be seen to have "done something", and not reducing it to an al-Qaeda or COIN problem.

Direct American military intervention in Yemen is so obviously ludicrous that it shouldn't even need to be said. Even the hyper-interventionist conservatives at the Washington Post op-ed page allow that "U.S. ground troops are not needed, for now." They never should be. The U.S. is already struggling to fully resource and equip a mission in Afghanistan which has been defined -- rightly or wrongly -- as vital to American security and interests. The U.S. simply does not have the resources to embark on a military mission in Yemen. If you think Afghanistan is a sinkhole, you will love Yemen. The yawning gap between the extent of U.S. interests and the resources necessary to make a difference is even greater in Yemen than in Afghanistan. And the optics of yet another American military intervention in the Arab world -- under Obama, no less -- would be devastating to the wider Obama outreach strategy. (On the positive side, at least committing scarce U.S. troops to Yemen would make a military strike against Iran that much less likely.)

The rush to partner with the Yemeni government to "tackle extremism", as Gordon Brown says, illustrates the need to think carefully about the political dimension. The government of Ali Abdullah Saleh is to a great extent the problem, not the solution. Ever since Saleh recanted on his vow to not seek re-election and cheated his way to victory over Faisal bin Shamlan (who symbolically died this week), Yemen's political system has taken a sharp turn for the worse. Corruption, always bad, has skyrocketed. So have human rights abuses and political repression, including a wide range of attacks on media freedoms. Heavy-handed security services have a lot to do with the outbreak and perpetuation of the Houthi rebellion; as Joost Hilterman points out, "the Houthi leadership has portrayed its position as purely defensive against acts of state oppression and attacks by the Yemeni army." In short, partnering with the Yemeni government to provide honest, legitimate government may seem like a good response, but it is not likely to succeed. If you like working with Hamid Karzai, you're going to love Ali Abdullah Saleh.

The Saleh government is more preoccupied with the Houthi rebellion, raging since 2004, than with AQAP even if we care more about the latter. The Yemeni government is also worried about the southern insurrection, and about keeping Saleh in power at any cost. Combating "extremism" is a vague formulation which misses the complexities of these multiple insurgencies and political challenges. The Yemeni government will no doubt be happy to take American and international money and support to strike against its enemies, but don't expect that it will do anything approaching what we want them to do.

Other very smart people suggest -- correctly -- that military solutions aren't going to do it, and that the better response would be more development assistance. Development assistance is nice, and I'm generally for this kind of whole-of-government assistance and engagement, but Yemen is one of the most underdeveloped places on earth, with a vast expanse and an inhospitable terrain and extremely limited state penetration. It is also mind-bogglingly corrupt. Development aid sent to the Yemeni government will likely simply be funneled in to the same kinds of projects that are currently well-funded (many of them on the Riviera), or else wasted like water in the ocean.

Кой е виновен за проблемите на "поколението на прехода" 1990-2000 г.?

А кой не е виновен. Не е виновно самото поколение. Те направиха, каквото бе възможно, изправиха се пред необозримото бъдеще, свалиха правителство благодарение на своята решимост и въпреки милиционерските изстъпления през 1997 г.
Не е виновен частния бизнес, който отново се движеше от точно това поколение и благодарение, на който държавата продължава да покачва брутния си вътрешен продукт.
Но кой е виновен. Виновни са управляващите в лицето на социалисти, либерали, центристи, десници... всички до един. Но те не са толкова много, просто управляват под различни цветове и комбинации на тези цветове вътре в Парламента. Виновна е съдебната система. Виновен е Главният прокурор на Р България. Главният секретар на МВР. Министър-председателят. Кметовете. Ревизорите. Формата на управление на държавата. Липсата на употреба (НЕупотребата) на форми на пряка демокрация.
Виновни са. Но можеше ли да се направи повече от всички изброени по-горе, можеше ли поколението да...
демонстрира повече твърдост, дори безумие?!? Винаги! Последната дума на това поколение, както и на идните, остава недоизказана...